Отказът на кредит може да е за добро

Имат ли вина банките за застоя в икономиката, "на тъмно" ли се определят лихвите и може ли държавните плащания да се събират без такси. По най-горещите теми за отношенията между банките и потребителите потърсихме мнението на Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк.

- Госпожо Илиева, годината се очертава много тежка, прогнозите са за нова криза. Как банките компенсират лошите очаквания?

- Българските банки не са толкова силно засегнати от кризата като банките в Европа. На първо място заради сигурността, която дава валутният борд, и второ - заради консервативната политика на Централната банка от 1997 г. насам. Капиталовата ни адекватност освен това надхвърля 17% и е над изискванията на регулаторния механизъм от 12% и 8% в ЕС. Така че банките у нас са стабилни, като глобалната криза им се отразява основно в увеличението на лошите кредити и почти три пъти намаление на печалбата. По отношение на лошите кредити този процес започна преди около 3 години първо при по-малките фирми, като впоследствие се прехвърли към по-големите компании. Няколко са начините, по които може да се противодейства - чрез оптимизиране на разходите, повишаване качеството на услугите, иновации.

- Няма ли свиването на разходите да се отрази точно на качеството на услугите?

- Не бих използвала думата "свиване на разходите", а оптимизиране, като това не означава влошаване на качеството на услугите. В средата, в която работим в момента, всички наши служители са на ясно, че за да можем да привличаме клиенти и да сме конкурентоспособни, вече не е достатъчно просто да даваме кредити, тъй като всички правят това. Конкуренцията вече не е в цената, а е за качеството на услугите. Колкото и да не се вярва на някои, при избора на обслужваща банка освен цената хората все повече се интересуват и от обслужване и качеството на услугата.

- Вие казахте, че ликвидността е добра, това сочи и статистиката на БНБ. Депозитите растат рекордно, но кредитите намаляват. Не измества ли това истинската роля на банките като кредитни институции и как се отразява на цената на ресурса?

- Цената на ресурса расте, тъй като хората няма къде да инвестират. Единствената добра алтернатива остават депозитите в банките, защото лихвите са и атрактивни, и сигурни. Кредитите зависят от оживлението в икономиката, което виждаме, че не се случва. 1,5-2% е ръстът, който се очаква за тази година в рамките на прогнозираното увеличение на БВП. Потреблението е ниско, хората са много предпазливи, инвеститорите - също, и външните, и вътрешните. Икономиката е много "събрана" и поради това не може да има и голяма конкуренция, както и ниски лихви по кредитите. Не бих казала, че са и много високи в момента, независимо какво се говори. Лихвите по ипотечните заеми например са на нивата отпреди кризата - 6-7%, това е най-ниското им ниво. Още повече, че цените на имотите са два пъти по-ниски. Така че според мен средата е изключително благоприятна в сравнение с това, което беше преди пет години например. Дебатите от една-две седмици, че банките са виновни за застоя в икономиката, според мен не са коректни и са прекалено опростенчески формулирани. Банките са посредници в процеса между производителя и потребителя. Ако има гарантирано потребление на дадена стока, ние можем да посредничим без проблеми в процеса по производството й. Ако обаче няма потенциално търсене на тази стока от клиентите - дали лихвата е 10, 20 или 2 процента, няма значение, тя няма да се купува и кредитът няма да бъде върнат.

- Хората искат максимална прозрачност за формирането на банковите лихви. МКБ Юнионбанк е една от малкото, при която ясно са обозначени компонентите, обяснете ги.

- Механизмът на ценообразуването в МКБ Юнионбанк е с пазарни индекси. Прилагаме го от 5 години, наскоро от "Активни потребители" ни обявиха като една от трите банки с най-прозрачни условия на ценообразуване. Нашето разбиране е, че трябва да предлагаме ясни и почтени правила за ценообразуване, които се проследяват лесно и са предвидими за относително дълъг период напред. Това дава възможност на клиентите да планират правилно паричните потоци и финансите си. Затова се спряхме на метод, базиран на пазарен индекс - Софибор, Юрибор. Той е оповестен на сайта на банката, може да се видят и стойностите му за дълъг период назад, подробно е описана методологията за формиране на лихвата. Анализаторите също дават прогнози за стойностите на тези индекси в бъдеще. Всичко е ясно и това привлича клиентите към нас. Неслучайно банката е на трето място по отпуснати ипотечни кредити след Банка ДСК и УниКредит Булбанк, въпреки че имаме по-малка клонова мрежа от всяка една от тях.

- Недоволство има и от начина, по който се правят договорите за кредит. В тях например се казва, че банката има право да променя клаузите едностранно - както и когато си пожелае. Това не прилича на споразумение между равноправни страни, нали?

- Ако се има предвид това, че лихвата се променя, то не става заради някакви скрити желания на управителите на банката или на акционерите, а по обективни причини, които вече обясних - промяна на независимите индекси. Ако има други примери, при които промяната не е заради пазара, не бих могла да коментирам. Ако клиент види клауза, която е смущаваща за него, винаги може да я коментира със своята банка и ако не постигне споразумение с нея, може да я смени. При потребителските кредити, където има много точни указания от Директива 48, при всяка промяна сме длъжни да уведомим писмено клиента и той има право да се откаже от кредита, без да дължи никакви такси. Договорите при корпоративните кредити пък не са стандартни, там всичко се договаря индивидуално.

- От Българската търговско-промишлена палата миналата седмица поискаха клаузата за отказване от договор при промяна на лихвата да важи и за корпоративните и ипотечните кредити, възможно ли е това?

- И сега ипотечните кредити може във всеки момент да бъдат рефинансирани със средства от друга банка. В това няма проблем и е обичайна практика. Дори много банки допускат 3 години след датата на отпускане на кредита това да става без наказателна лихва.

- Забелязва се, че вече започнаха да растат таксите и комисионите за всички услуги. Само кризата ли е причина?

- Според статистиката таксите за м. г. са увеличени с 4%. Почти колкото инфлацията. Нарастват и кредитните портфейли - през миналата година ръстът е от близо 5 на сто, което също в абсолютна сума води до повече събрани такси. Освен това банките ползват услугите на нотариуси, застрахователи, оценители. И ако те са повишили цените на услугите си, неминуемо рефлектира и в нашите такси, защото банките са накрая на веригата. Допълнителни фактори са и увеличаващите се лоши кредити, което принуждава банките да извършват допълнителни дейности - засилено наблюдение и анализ, преструктуриране, отписване, разсрочване на лихви, гратисни периоди. Това затруднява доста работата и е свързано с още разходи.

- Бизнесът настоява плащания към държавните институции и фиска да не се облагат с такси, вероятно и гражданите ще поискат същото. Реално ли е?

- Не мисля. Банките като всяка друга фирма извършват търговска дейност и работят за печалба. Ако освободим плащанията към държавата, с пълно основание другите играчи ще попитат защо и за тях не е безплатно. Ние също плащаме разходи за всяка транзакция, плащаме заплати на служителите си, които обработват тези преводи. Ако държавата реши да субсидира този разход предвид повишената събираемост, тогава идеята може да се реализира.

- Фирмите не търсят кредити, защото няма в какво да ги вложат. Ако пък все пак някой се престраши, банките го гледат под лупа. Това не свива ли застрашително спиралата на кредитирането, което пък още свива производството?

- Ако банките не гледат под лупа кредитите, значи, че не са си научили урока от кредитния бум и от лошите кредити. Когато един проект е хубав и печеливш, той си е такъв. И под колкото лупи да го гледаш, заслужава финансиране. Проблемът е, че такива проекти са малко. Познавайки добре фирмите, убедена съм, че отказът от кредитиране за някои от тях е за собственото им добро. На тях може проектът да им се струва прекрасен, но погледнати отстрани, нещата изглеждат не толкова розови. Съдейки по отчетения ръст на депозитите на фирмите, е ясно, че те разполагат с пари. Проблемът е, че няма в какво да ги инвестират.

Линк