Фалиралите фирми в черен списък

• ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: УМИШЛЕНИТЕ ФАЛИТИ ТРЯБВА ДА СЕ КРИМИНАЛИЗИРАТ

  
  

  София /КРОСС/  Ние като браншова организация отдавна сме дали съгласието си и нашите членове са подкрепили криминализирането на умишления фалит. То беше подписано и в споразуменията със синдикатите. Това заявява в интервю за "Стандарт" председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
  По думите му, в случая става въпрос за престъпление, създаващо несигурност на пазара, и не може по никакъв начин да се толерират подобни действия.

  Според него размерът на санкциите е въпрос на преценка, но трябва да се има предвид, че при умишления фалит става дума за престъпление с умисъл: "Ефектът се мултиплицира, защото създава несигурност в икономическата среда. Затова компромис с такива хора не трябва да има".

  Цветан Симеонов смята, че решението е да се забрани на хората, уличени в умишлен фалит, да създават дружество за определен период от време.
  За съжаление обаче, след като няма решение на съд, е трудно да се каже предварително дали един фалит е умишлен или не, допълва шефът на БТПП. Все пак резултатът на фалита е, че остават неудовлетворени кредитори. В този смисъл е редно собствениците на фалиралата фирма да фигурират в база данни, до която да имат достъп за проверка всички хора, които искат да сключат сделка.

  Цветан Симеонов е категоричен, че умишлените престъпления не са трудни за доказване, особено когато се отнася до работа с цифри. В Търговския закон има задължение за обявяване навреме на несъстоятелност. Когато задълженията надхвърлят активите и няма начин за покриване на разходите, трябва да се обяви несъстоятелност.
  Когато обаче фирмата е задлъжняла, а продължава да сключват сделки и да получава стока, без да има шансове да я плати, очевидно става дума за умишлено действие. Така че едва ли е толкова трудно доказуем този вид фалит, посочва той.

  
  Линк
  
  

• Цветан Симеонов: Умишлените фалити трябва да се криминализират

  
  
  Линк
  
  

• Цветан Симеонов: Умишлените фалити трябва да се криминализират

  
  
  Линк
  
  

• Цветан Симеонов: Умишлените фалити трябва да се криминализират

  
  

  София /КРОСС/  Ние като браншова организация отдавна сме дали съгласието си и нашите членове са подкрепили криминализирането на умишления фалит. То беше подписано и в споразуменията със синдикатите. Това заявява в интервю за "Стандарт" председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
  По думите му, в случая става въпрос за престъпление, създаващо несигурност на пазара, и не може по никакъв начин да се толерират подобни действия.

  Според него размерът на санкциите е въпрос на преценка, но трябва да се има предвид, че при умишления фалит става дума за престъпление с умисъл: "Ефектът се мултиплицира, защото създава несигурност в икономическата среда. Затова компромис с такива хора не трябва да има".

  Цветан Симеонов смята, че решението е да се забрани на хората, уличени в умишлен фалит, да създават дружество за определен период от време.
  За съжаление обаче, след като няма решение на съд, е трудно да се каже предварително дали един фалит е умишлен или не, допълва шефът на БТПП. Все пак резултатът на фалита е, че остават неудовлетворени кредитори. В този смисъл е редно собствениците на фалиралата фирма да фигурират в база данни, до която да имат достъп за проверка всички хора, които искат да сключат сделка.

  Цветан Симеонов е категоричен, че умишлените престъпления не са трудни за доказване, особено когато се отнася до работа с цифри. В Търговския закон има задължение за обявяване навреме на несъстоятелност. Когато задълженията надхвърлят активите и няма начин за покриване на разходите, трябва да се обяви несъстоятелност.
  Когато обаче фирмата е задлъжняла, а продължава да сключват сделки и да получава стока, без да има шансове да я плати, очевидно става дума за умишлено действие. Така че едва ли е толкова трудно доказуем този вид фалит, посочва той.
  
  Публикацията е на :  http://www.cross-bg.net/index.php?_rt=1171455

  
  

• Фалиралите фирми в черен списък

  
  

  Затвор за умишлен фалит, за да спрат измамите. Този призив на "Стандарт" вече бе подкрепен от управляващите. Премиерът Бойко Борисов нареди спешно да се събере работна група, която да подготви промените в Наказателния кодекс. Какво е мнението на бизнеса по въпроса и доколко ще имат успех мерките на правителството срещу сивата икономика - за разплащане в брой до 5000 лв., за достъп на данъчните до кредитните досиета и за свързването на касовите апарати с НАП, попитахме председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
  .
  Цветан Симеонов
  - Г-н Симеонов, какво е мнението на бизнеса за криминализирането на умишления фалит?
  - Ние като браншова организация отдавна сме дали съгласието си и нашите членове са подкрепили криминализирането на умишления фалит. Това беше подписано и в споразуменията със синдикатите. В случая говорим за престъпление, създаващо несигурност на пазара, и не може по никакъв начин да се толерират подобни действия.

  - Каква трябва да е санкцията за подобно престъпление?
  - Това е въпрос на преценка, но мисля, че не са толкова много случаите на умишлен фалит. Знаем от ежедневието, че в някои професии хора причиняват и смърт по непредпазливост, а за тях законът предвижда наказание дори лишаване от свобода. Другият момент при умишления фалит е, че тук говорим за престъпление с умисъл. Ефектът се мултиплицира, защото създава несигурност в икономическата среда. Затова компромис с такива хора не трябва да има.

  - А трябва ли да се забрани на такива хора да откриват нови фирми?
  - Смятам, че това е в известна степен крайна мярка, защото не е сложно да се заобиколи, като се поставят определени лица начело на новите фирми. По-скоро решението е да се забрани на хората, уличени в умишлен фалит, да създават дружество за определен период от време. За съжаление, след като няма решение на съд, е трудно да се каже предварително дали един фалит е умишлен или не. Все пак резултатът на фалита е, че остават неудовлетворени кредитори. В този смисъл е редно собствениците на фалиралата фирма да фигурират в база данни, до която да имат достъп за проверка всички хора, които искат да сключат сделка.

  - Труден ли е за доказване умишленият фалит и ще има ли успех мярката?
  - Умишлените престъпления не са трудни за доказване, особено когато се отнася до работа с цифри. В Търговския закон има задължение за обявяване навреме на несъстоятелност. Когато задълженията надхвърлят активите и няма начин за покриване на разходите, трябва да се обяви несъстоятелност. В това няма нищо срамно - кризата удря всички. Но когато се реагира навреме, частта на неудовлетворените кредитори ще е съвсем малка. Когато обаче фирмата е задлъжняла, а продължава да сключват сделки и да получава стока, без да има шансове да я плати, очевидно става дума за умишлено действие. Така че едва ли е толкова трудно доказуем този вид фалит.

  - Как подобни случаи влияят на междуфирмената задлъжнялост у нас?
  - Отдавна в търговската практика има начини да се гарантира сигурност в плащането още преди изпълнението на сделката. Това става с договорни гаранции и с документарни акредитиви например. Ако се вземат такива навременни мерки, дори и по-скъпо струващи, не би се стигнало до сериозно взаимно задлъжняване между фирмите.

  - Добра мярка ли е ограничението на разплащанията в брой до 5000 лв.?
  - Това е въпрос, по който българските фирми претърпяха значително развитие. Преди няколко години направихме проучване сред нашите членове и попитахме дали прагът за разплащане в брой да е до 10 000. Мнозинството беше против. Очевидно е обаче, че фирмите в България изсветляват. Ние всекидневно ги запознаваме с нормалните правила за правене на бизнес и те се ограмотяват, започват да се съобразяват с тях. Компаниите у нас вече са осъзнали, че нелоялната конкуренция води до миниране на пазара и затрудняване на работата им. Затова са нужни мерки, за да се гарантира конкуренция при равни условия. В този случай е редно всички фирми в най-голяма степен да излязат в светлата част на сектора.

  - Има ли разногласия около прага за разплащане в брой - дали да е 5000 или повече?
  - При изследване сред фирмите в БТПП те се обединиха около прага от 5000 лв. Ние изпратихме становището до управляващите и стигнахме до извода, че никой не е против мярката и въпреки това досега тя не се въвеждаше. Благодарение на действията, предприети до момента, стъпката е пред реализиране. Разбира се, всичко това е свързано и с действия от страна на банките за поевтиняване на услугите им. Вярно е, че и банките в момента не са в лесна позиция и изпитват затруднения, но те трябва да помислят за понижаването на таксите за преводи, даже с риск да намалят печалбите си.

  - Това беше една от причините за отхвърляне на изплащането на заплатите по безкасов път.
  - Да, именно. Ако това се промени, мисля, че даже няма да има съпротива около предложението за превеждане на заплати на работници по техните сметки само по банков път. Учуден съм, че депутатите от бюджетната комисия не са го подкрепили в четвъртък. Фактически така отлагат за допълнителен период от време едни по-сериозни мерки за изсветляване на българската икономика.

  - Бързо ли ще дадат ефект тези мерки за изсветляване на икономиката, ако се приложат?
  - Без съмнение този процес ще се ускори. Тук въпросът не е толкова до това да се извадят на светло тези фирми, които са в сивия сектор. По-скоро тези две мерки са средство за по-лесно доказване на нерегламентираното плащане между фирми или между отделна фирма и нейните служители.

  - Към момента готов ли е бизнесът за свързване на касовите апарати с НАП, тъй като много фирми се възпротивиха бурно на идеята?
  - Много бурна беше реакцията и в Несебър. Но когато хората видяха, че няма друг начин и законът трябва да се спазва, започнаха сами да развалят незаконните обекти. Съпротива за касовите апарати ще има, защото много хора у нас са свикнали да не плащат данъци и да спят спокойно. Това е най-неприятното - че тези хора нямат съзнанието, че вършат нещо нередно. Това няма да е лесна за въвеждане мярка, защото се укрива оборот, но е най-справедливият подход към увеличаване приходите в хазната, защото преследва нередовните платци, заобикалящи закона.  Към момента този модел работи успешно в Сърбия - никой не е загинал, даже напротив, пазарът укрепва.

  - Трябва ли да се забрани на собствениците на фирми в несъстоятелност да откриват нови дружества?
  - Факт е, че съдебната ни система не е безгрешна и не изключвам случаи, в които да е отсъдено погрешно за хора, които не са направили умишлен фалит. Така на хора, които са иначе добри предприемачи, ще се забрани да упражняват повече такава дейност. Това ще е безспорна загуба за обществото.

  - В какъв срок да се уведомяват данъчните за закриване или прехвърляне на фирма?
  - В сегашния законопроект за ДОПК са заложени 60 дни. Аз обаче смятам, че за данъчните - като всички чиновници, и една година да е срокът, няма да им е достатъчен. Затова те трябва да се притискат от крайни срокове. На практика проверката при закриване или прехвърляне може да се направи за секунди. Според мен въобще такива срокове не трябва да има. Просто там, където се извършва регистрацията за прехвърляне на фирмата, да се извършва и проверката в базата данни. Ако се констатира, че има нарушение, няма да става вписването на прехвърлянето.

  - Трябва ли да се осигури достъп на данъчните до кредитните досиета?
  - В тези случаи трябва да се прецени до каква степен няма да се злоупотреби от страна на данъчните. Може да се помисли за механизъм, подобен на този в Търговския регистър - само определени лица да имат достъп до информацията в кредитното досие и да се отбелязва по компютърен път всяко едно виждане на тези данни. После много лесно може периодично да се правят проверки от вътрешните органи за контрол дали не се злоупотребява с информацията. Ако бизнесът има гаранция, че няма да се злоупотребява с тази мярка, няма да има и съпротива.

  - Има ли бизнесът някакви други предложения по всички тези мерки за изсветляване на икономиката?
  - Ние работим по един мащабен проект, в който участие взеха над 6000 фирми и служители. На базата на него ще изготвим съответния анализ. Факт е обаче, че не само наказанието може да помогне на едно общество да се развива. По-скоро трябва да се мисли за стимули за фирмите, които плащат навреме. Да има специално и по-добро третиране на тези компании. Това е другата вярна посока, в която трябва да се работи, заедно с криминализиране действията на нередовните платци, преследването им и ограничаването на правата им.
  Катерина Иванова

  
  

  
  Линк