1 май в миналото е утвърждавал ръчния труд

София. Трудът като песен или като мъка – по тази тема разговаряха събеседниците в предаването „Забранено за лъжата” на Нова българска телевизия.

Според проф. Андрей Пантев 1 май е празник, който в миналото е утвърждавал ръчния труд, не умствения. „Сега вече има една позитивна еволюция, когато се приема, че един учен, който се поти не по-малко от миньора, заслужава също да бъде наречен трудов човек. Но през 1986 г. се е приемало, че хората, които са на чука, не тежкия физически труд, са най-онеправдани, най-несправедливо неглижирани, най-жестоко подтискани и от тогава започва този ден, който е антипод на всички рентиери, мързеливци, реститути, които живеят без да си мръднат пръста, не само у нас.
Има песен такава, че ние творим благата. Идеята е, че не един потомък на граф, който получава от имението си огромна, ежегодна рента е носител на прогреса, а онзи, който от чистене на тоалетна до добиване на стомана е по-значим от онзи лентяй. Писателят Никола Инджов смята, че 1 май би трябвало да бъде народен празник. „Смисълът на този празник беше изкривен по времето на социализма. Би ми се искало и сега това да не се повтаря.

Александър Загоров – конфедерален секретар на КТ „Подкрепа” коментира, че за 1 май всеки има някакви спомени, някакви вътрешни усещания. Близко е до идеята, че е и пролет, че има някаква възможност за по-добър живот, т.е. има и надеждата, която човек носи в себе си. Тя не умира никога. В” моите мисли на първо място е онази почит към хората, които са се борили и са загинали, те са се борили с риск за живота си. 300 хил. души са участвали в стачката някога в САЩ. Съществували са винаги причини за борба, винаги е имало причина за сблъсък и ако тогава е било борба за 8-часов работен труд, сега е за по-добри условия на труд.
Винаги имаме очаквания да се случи нещо по-добро. От работодателите има много какво да се желае. Все още твърдя, че преклонение към хората, които са се борили, трябва да изпитваме и вътрешното усещане, че искаме да вървим напред, нагоре, да направим малко и саможертва от нас и да попитаме себе си – как може да стане светът около нас по-добър, като ние станем по-добри”, коментира Загоров.

Според главния секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров, темата за труда е не по-малко важна и за работодателите. „Аз ще потвърдя нашият ангажимент и желание за осигуряване на безопасни условия на труд не само като принцип и като правна норма, а във всяко едно предприятие коректност в отношенията между работодателя и работника. Тази борба, която е съществувала преди десетилетия между двете страни, към настоящият момент ситуацията е друга. Работодателските организации възприемаме синдикатите, представителите на работниците и служители, държавата като партньори. Т.е. съществува един диалог и в рамките на него се договаряме. Не винаги имаме еднакви позиции, но това е нещо нормално и правилното действие”, коментира Васил Тодоров.

Голяма част от нашите празници са изгубили своя същински смисъл – това мнение изрази историкът и общественик Петър Стоянович. „Ние празнуваме почивни дни, а не празници. 1 май е много класически пример, 8 март е подобен пример. Все по-малко има смисъл да се празнува 6 май – денят на войската, ние войска вече нямаме. Много по-смислено е да се празнува денят на св. Хуберт, денят на ловците и риболовците, защото 130 хил. ловци са значителна бройка. Денят на МВР също трябва да е на почит, защото има много заети хора в тази система. Това е съвременният прочит.
От скоро най-тъжният християнски празник Разпети Петък вече е официален почивен ден с презумпцията, че човек се отдава на своя мистицизъм. Но основното, което наблюдавам, че се прави, е или се отцежда агнето на този ден, за да може да се напълни, или да се прекопае съответната култура, или да се изкоси, за да може от събота да започне едно ядене и да свърши до вторник. Така че тези неща трябва да се приемат с ирония и с известно съжаление”, коментира Стоянович.

ЦЯЛОТО ПРЕДАВАНЕ НА НБТ ОТ ТУК

Линк