Бизнесът без интерес към бг науката

Управителят на "Вайс профил" Димитър Хрусафов (вторият от ляво на дясно), заедно с Васил Чобанов от Българската търговско-промишлена палата (вляво) и проф. Милчо Натов от ХТМУ по време на икономически форум за готовността на българския бизнес да инвестира в научни разработки. Снимка: БГНЕС

Бизнесът не проявява почти никакъв интерес към българската наука или към нейни разработки. Това сочат данните от проучване на „Алфа рисърч” доколко родните предприемачи инвестират в наука. Над половината от анкетираните компании заявяват, че не са сътрудничили по никакъв начин с образователни или научни институции. Останалите 46 на сто, които са имали досег с учените, са привличали предимно експерти. Минимална част от тях са инвестирали пари за разработки, а само 11 на сто са използвали такива в своето производство.

Близо 57 на сто от фирмите обясняват своето нежелание да влагат пари в науката с липсата на нужда или необходимост. 17% пък посочват, че няма български разработки в сферата, в която работят. Други 4 на сто нямат средства за инвестиции заради икономическата криза.

Слабата видимост на продукцията на научните звена и ниският иновационен капацитет на родните компании са причините за липсата на по-тясно взаимодействие между двете страни, обясни социологът Боряна Димитрова. Според проучването има научни области, които се възприемат от фирмите като сфери със значими постижения, те обаче не са най–търсените от бизнеса. Такива са физиката, компютърните технологии, биологията и химията. Оказва се, че компаниите имат интерес към машиностроенето, строителството, селското стопанство и енергетиката.

Купуването и използването на български научни разработки е рядка практика, констатира изследването. За да се преодолее това, науката трябва да слезе от пиедестала на своето високомерие, а бизнесът да си даде сметка, че ако не инвестира днес, след няколко години няма да е конкурентоспособен, смята Боряна Димитрова.

Бизнесът би инвестирал в наука, ако има данъчни облекчения, сочи още изследването. За 40 на сто от компаниите това е водещо условие. Близо 39 на сто обаче биха вложили пари в разработки, ако предварително са наясно какъв ще е точно продуктът. Въпреки това близо 80 на сто от фирмите заявяват, че в момента не биха отделили пари. Онези пък, които имат желание, биха заделили суми едва до 25 000 лв.

Като цяло родните компании отделят два пъти по-малко пари за наука, отколкото тези в Европейския съюз. В България само 27% от разходите за научна дейност се финансират от бизнес сектора. В Европа този процент стига близо 55 на сто. Въпреки това бизнесът смята, че има много по-ясни научни приоритети, отколкото държавата.

Линк