Българската икономика е 100 пъти след европейската по иновационен капацитет

Иновационният капацитет на българската икономика през 2009 г. е над 100 пъти под средния за ЕС, бе изтъкнато на кръгла маса, посветена на иновациите в българското стопанство и организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). 1,22 е бил през 2009 г. иновационният капацитет на икономиката ни на фона на 115,8 средно за страните от ЕС, подчерта Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации на БТПП.

Бизнесът настоява законът за иновациите да бъде приет до края на юни т.г., преди лятната ваканция на Народното събрание и настоява до края на годината да бъде одобрена и Иновационната стратегия. БТПП предлага бъдещият Национален иновационен фонд да бъде създаден на принципа на публично-частното партньорство, да се обсъди възможността търговски банки да финансират развойна дейност в компаниите, както и да се формира Национален фонд за рисков капитал, който също да осигурява финансов ресурс за инвестиции в иновационни продукти и технологии.

5 са сферите, в които според Аврамов следва да се насочат поне две трети от средствата на иновационния фонд - софтуеър, технологии за нисковъглеродни енергоизточници, нанотехнологии, фармация и козметика, както и телекомуникации.

Българският бизнес среща два основни типа затруднения в търсене на финансиране от еврофондовете за иновации в дейността си, установила анкета на БТПП, чиито резултати бяха представени на кръглата маса. Първият е свързан с административната тежест по кандидатстване, с липсата на ясни условия и индикатори за оценка на проектите от страна на управляващия орган. Немалка част от малките и средни предприятия се оплакват, че критериите за допустимост до участие в търговете за финансиране са непосилни. Сред финансовите проблеми най-често откроените от участниците в анкетата са заксъсненията при подписването на договорите и закъснения при междинните плащания от страна на управляващия орган в изпълнителната власт. Затова БТПП предлага въвеждане на механизъм за намаляване на административната тежест, електронно кандидатстване за европроекти, съблюдаване на евродирективата от 2011 г. за своевременно разплащане с бенефециентите, отпадане на изискването за банкова гаранция, което е от особено значение за малките и средни предприятия.

Линк