Мотиви: Не съществява основателна причина държавата да контролира, съотв- лицензира спедиторската дейност. Доколкото спедицията се нуждае от известно саморегулиране в условията на пазарна икономика, тази дейност да се предостави на браншовите организации на спедиторите.

От друга страна когато спедиторът извършва превоз със собствени, или наети превозни средства, той следва да подлежи на лицензиране в качеството му на превозвач, а не на спедитор (ал. 1 на чл. 2 от ЗАП).

На трето място лицензирането на спедиторска дейност само за автомобилни превози поставя в неравноправно положение тези спедитори спрямо спедиторите, организиращи морски, речни, ж.п., контейнерни и въздушни превози, комбинирани превози и др. спедиционни дейности (складиране, митническо оформяне, опаковане и етикиране на стоки). Тези спедиционни дейности са извън лицензионния режим на ЗОП.

Мотиви: Процедурата по тези анализи отменя много време и средства – понякога анлизът отмена близо седмица време, а без този анализ на производителя му е забранено да започне производство.

Конкурентността на едно производство е в пряка зависимост от бързината на доставките. Ето защо забавянето с около седмица поставя в неравнопоставено неконкуретноспособно положение българските фирми.

По силата на чл. 14 от договора между страните от Европейския съюз тъканите от една страна се превозват в друга страна без аналогични на нашата процедура. Подобно е и положението в Полша, където се взема проба на митницата, но само за да бъдат направени евентуални сравнения при възникване на спор за произхода на тъканта.

Мотиви: Направеното предложение съответства на въведената практика и опита в други държави, където обществените организации в голяма степен са ангажирани с разрешителните режими за търговия със стоки, свързани с човешкото здраве.

Мотиви: По сега действащата тарифа на Министерство на здравеопазването таксата за разрешението за продажба в страната е 15 лв. за всяка позиция. Удостоверението за внос се заплаща 6 лв. за позиция. Тези такси са за сметка на надценката на вносителя. При внос на малкооборотни лекарства въпросните такси изконсумират цялата надценка, а отделно се натрупват банкови, транспортни, складови и пр. разходи.

Мотиви: От 01.10.1999 год. Министерството на здравеопазване въведе практиката преди предоставяне на въпросното становище да изисква освен договорите с болниците, още и декларация от всяка болница, че стоките по оригиналните вносни фактури се внасят по съответните договори. Това изискване създава големи трудности при освобождаването на стоката, тъй като в една вносна фактура са включени лекарствени средства за няколко болници. От една страна тази фактура представлява търговска тайна за съответния дистрибутор, а от друга – снабдяването с такива писма от болници в провинцията изисква много време, усилия и средства.