Становище на БТПП по препоръките на работната група за редуциране и дерегулиране на лицензионните, разрешителни и регистрационни режими

ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НА Р България
ДИРЕКЦИЯ"ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА"

ОТНОСНО: Регистрационни и лицензионни режими

Становище на Българската търговско-промишлена палата по препоръките на Работната група за редуциране и дерегулиране на лицензионните, разрешителни и регистрационни режими

Ръководството на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и нейните членове изразяват удовлетворение от предоставената възможност да изразят своето мнение по посочения по-горе материал. Становището на работната група по отношение на режимите, предлагани за съхранение, изменение или отмяна е от особена важност, предвид значимостта на последиците от него.

При обсъждането на материала бяха поканени и членове на Съвета на браншовите съюзи към БТПП.

Приложено към настоящото предоставям на вниманието ви обобщеното становище от дискусията, като се надявам в полезността на направените предложения.

П р и л о ж е н и е: съгласно текста

02 Март 2000 г                                  С уважение: Божидар Божинов

Приложение

  1. Предложените от работната група отмени, изменения и допълнения в регистрационните режими да се извършат не по-късно от края на първото шестмесечие на настоящата година от съответно компетентните органи – Народно събрание, Министерски съвет, министерства, ведомства, общини.
     
  2. В информацията за резултатите от прегледа на режимите (приложение № 1) и в препоръките на работната група (приложение № 2) не са отразени всички действащи режими. Поради това считаме, че на работната група не са предоставени за обсъждане режимите отнасящи се до:
    • регистрацията по чл. 12 от Закона за храните;
    • лицензирането по чл. 3, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите към министъра на търговията и туризма и нейната администрация;
    • регистрационния режим по Закона за малките и средни предприятия;
    • лицензионния режим за извършване на превоз за собствена сметка от спедитори и търговци (чл. 12 от Закона за автомобилните превози);
    • регистрационните режими, въведени с наредби от общините (като напр. Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на СГО и др.).
       
  3. Във връзка с разглеждането на регистрационните, разрешителни и лицензионни режими, настоятелно поставяме въпроса за промяна на чл. 14 от Закона за административното производство (ЗАП), като се изостави презумпцията за т.н. "мълчалив отказ" при непроизнасянето на длъжностното лице в предвидения срок. Това дава възможност на администрацията да бюрократства, да не разглежда в срок подадените до нея молби и заявления и тази й пасивност е стимулирана от цитирания текст от ЗАП, тъй като той поставя в тежест на молителя негативните последици от бездействието.

    Предвид това ЗАП следва да регламентира обратната разпоредба – непроизнасянето на длъжностното лице в срок да се счита за съгласие на органа, както е прието в модерните законодателства.

  4. В случаите, когато разрешителните режими се запазват и те не се отнасят до стоки, свързани със сигурността на страната, тези разрешения да се издават от държавно –обществена комисия с присъствието на представители на браншовите съюзи. Такова участие предлагаме напр. при разрешителните режими, отнасящи се до следните дейности:
    • внос и износ на небутилирани високоалкохолни напитки;
    • търговия на едро с лекарствени средства;
    • външна търговия с текстилни изделия и облекла от български произход;
    • туристически услуги (хотелиерство, ресторантьорство, тероператорска и др. под. дейност);
    • определяне н категориите на заведенията за хранене;
    • продажба на ветеринарно-медицински препарати;
    • риболов;
    • внос на препарати за растителна защита;
    • производство или внос на лични предпазни средства;
    • реклама на регистрирани в страната лекарствени средства;
    • бутилиране на натурална минерална вода.
       
  5. Нецелесъобразно е предложението за съхраняване на лицензионния режим за независимия строителен надзор (код МРРБ-01-Л-01), регламентиран с Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството (приет с ПМС № 120/1999 г.). Този надзор няма за последица гарантиране на качеството в проектантската и строителна дейност, а напълно излишно бюрократизира процеса, създава възможности за корупция, налага изразходването на повече време, сили и средства, без гарантиран положителен резултат.

    Действащата Наредба № 6 за техническа правоспособност в проектирането и строителството (публ. в ДВ, бр. 65/1987, изм. и доп. бр. 2/1995 г. и бр. 66/1995 год.) създава достатъчно гаранции за професионализма на лицата, занимаващи се с проектиране и строителство с въведените изисквания за образование, опит и пр.

  6. Да се отмени лицензионния режим за спедиторите, когато извършват превоз за собствена сметка (чл. 12, ал. ал. 1 и 3 от Закона за автомобилните превози).

    Не съществува основателна причина държавата да контролира, съотв.-лицензира спедиторската дейност. Доколкото спедицията се нуждае от известно саморегулиране в условията на пазарна икономика, тази дейност да се предостави на браншовните организации на спедиторите.

    От друга страна, когато спедиторът извършва превоз със собствени, или наети превозни средства, той следва да подлежи на лицензиране в качеството му на превозвач, а не на спедитор (чл.2, ал. 1 от Закона за автомобилния превоз).

    На трето място лицензирането на спедиторска дейност само за автомобилни превози поставя в неравноправно положение тези спедитори спрямо спедиторите, организиращи морски, речни, ж.п., контейнерни и въздушни превози, комбинирани превози и др. спедиционни дейности (складиране, митническо оформяне, опаковане и етикиране на стоки). Тези спедиционни дейности са извън лицензионния режим на цитирания закон.

  7. Министерството на здравеопазването да представя становище пред митницата за включените в Заповед № РД-15-25/11.01.1999 год. на Министерство на финансите лекарствени средства, въз основа на подписани с болниците договори. От 01.10.1999 година Министерството на здравеопазването въведе практиката преди предоставяне на въпросното становище да изисква, освен договорите с болниците, още и декларация от всяка болница, че стоките по оригиналните вносни фактури се внасят по съответните договори. Това изискване създава големи трудности при освобождаването на стоката, тъй като в една вносна фактура са включени лекарствени средства за няколко болници. От една страна тази фактура представлява търговска тайна за съответния дистрибутор, а от друга – снабдяването с такива писма от болници в провинцията изисква много време, усилия и средства.
     
  8. Регистърът на предприятията за производство на храни по чл. 12 от Закона за храните да се води пр общините, а Министерството на икономиката да създава националния регистър въз основа на подадени от общините данни. Този начин ще облекчи в значителна степен процесът на регистрация на производствените обекти за храни.
     
  9. Да се отмени като излишен разрешителния режим за спазване на хигиенните изисквания за обектите, въвеждани в редовна експлоатация (рег. № МЗ-18-Р-14),. Всички въвеждани в експлоатация обекти се приемат от многочленна комисия, подписваща акт 16, вкл. и с представител на ХЕИ.
     
  10. Извън вниманието на работната група и на нейния материал са регистрационните режими на общините, което изтъкнахме по-горе в т. 2 . В тази връзка разглеждаме за пример утвърдената от СГО Наредба за провеждане на търговска дейност на територията на СГО.

    В много от пунктовете си Наредбата противоречи на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. В други Наредбата въвежда ненужни регистрации, като напр.:

    • регистрация на търговските обекти, като условие за функционирането им, при условие, че малко време преди това обектът е въведен в експлоатация с акт 16, със съгласуването на всички компетентни органи, вкл. и ХЕИ;
    • регистрация на работното време на обекта, както и промените в него – изискването за оповестяване на работното време на обекта е разпоредба от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, но определянето на работното време е елемент от свободната стопанска инициатива и личната предприемчивост на отделните собственици.
       
  11. Да се отмени разрешителния режим за извършване на посредническа дейност от физически и юридически лица по информиране и наемане на работа (рег. № МТСП-19-Р-16).Режимът няма отношение към регулацията на пазара на труда и защитата на правата на гражданите. Организациите за набиране на свободната и търсената работна ръка вършат само информационна дейност, като посредничат между работодателите и работниците и улесняват техния контакт.
     
  12. Да се отмени разрешителния режим за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот от чужденци и чуждестранни юридически лица в страната ( рег. № МФ-44-Р-38). Този разрешителен режим противоречи на:
    • чл. 22 от Конституцията, който създава изрична забрана за чуждестранни лица само за придобиване на собственост върху земя;
    • чл. 23 от Закона за чуждестранните инвестиции, който не поставя никакво условие за придобиване на собственост върху сгради.
       
  13. Да се намалят значително таксите за издаване на разрешителни и удостоверения за износ. Така напр. по сега действащата тарифа на Министерството на здравеопазването таксата за разрешението за продажба в страната е 15 лв. за всяка позиция. Удостоверението за внос се заплаща 6 лв. за позиция. Тези такси са за сметка на надценката на вносителя. При внос на малкооборотни лекарства въпросните такси изконсумират цялата надценка, а отделно се натрупват банкови, транспортни, складови и др. разходи.